Мадарският конник е древен образ на конник, издълбан на стръмна скала край българското село Мадара. От 1979 г. единственият монументален каменен релеф от VIII век в Европа е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
През 1981 г., когато България празнува 1300-годишнината от своята държавност, върху една от възпоменателните монети е изсечен образ на изразителен скален релеф. В допълнение, Република България е създала орден Мадарски конник, който се присъжда на българи и граждани на чужди държави, които са допринесли за развитието на двустранните отношения с тази държава.
Главна информация
Има няколко версии относно времето на създаване на релефа и кой е изобразен на него. Според един от тях релефът в планината е могъл да се появи през 710 г., когато Тервел, ханът на Дунавска България, е управлявал околните земи. Някои изследователи са сигурни, че самият хан може да се види на скалата. Други смятат, че конникът от Мадара е създаден от ръцете на древните траки и олицетворява тракийския бог. Някой се придържа към версията, че на стръмната скала е запазен образът на бога на славяните Святовит, който е издълбан в края на VI век.
Археологическият обект е открит през 1872 г. благодарение на австрийския изследовател и етнограф Феликс Филип Каниц. Чешкият и българският археолог Карел Шкорпил има огромен принос за проучването на находката.
Днес древната форма на релефа се превърна в популярна туристическа атракция. Към него се изкачва каменно стълбище от 400 стъпала. Около конника са запазени няколко пещери, които са били използвани от хора от каменната ера и първите християни. Археологическият обект е отворен за туристи през лятото от 8.00 до 19.00, а през зимата от 8.00 до 16.00. Посещението, фотографирането и видеозаснемането на Мадарския конник са платени.
Какво може да се види на скалата днес
Релефът е разположен на стръмна скала на височина 23 м от земята. Направен е в пълен размер и е с размери 3 м на 2,5 м, но изображението изглежда малко от разстояние.
Ездачът от Мадара седи на кон и е облечен в шлем и дрехи, които се спускат до коляното му. В лявата си ръка държи юздите от боен кон, а в дясната държи дълго копие, с което пробива победен лъв. В близост до задните копита на коня се вижда куче, което прабългарите са третирали като свещено животно. В полза на факта, че релефът се е появил в планината по време на управлението на Тервел, говори фактът, че краката на ездача лежат в стремената. Преди първите номадски племена на българите да се появят по Стара планина, местните жители не са използвали стремена.
Около ездача можете да видите три надписа, издълбани в скалата на гръцки. Тези текстове разказват за важни събития, случили се в древната българска държава. Смята се, че първият надпис е направен в началото на 8 век, а останалите два са по време на управлението на хановете Крум (796-814) и Омуртаг (814-831). Забележително е, че името „българи“ се споменава за първи път в тази скална хроника.
От гънките на скалите на планината Мадара непрекъснато се стича вода, която вярващите смятат за свещена. На върха са оцелели руините на крепостта Мадара или „Българската Троя“, основана в края на 4 век и съществувала почти 10 века, до завладяването на тези земи от османските турци. В подножието на планинската верига са останките от римска вила. Всички тези атракции са част от историческия и археологически резерват Мадара.
Как да отида там
Скалата с Мадарския конник се намира на 1,5 км източно от село Мадара и на 380 км от столицата на страната - град София. Много пътници идват тук като част от екскурзионни турове, организирани от българския град Варна.
Тези, които искат да дойдат сами до археологическия обект, от Варна вземат автобус до град Шумен, който е на 20 км от Мадарския конник. Оттам лесно можете да стигнете до дестинацията си с такси или кола