Диабетното стъпало е едно от сериозните усложнения, които могат да се развият при хора с диабет.

 

Терминът не означава конкретна рана или един-единствен проблем. С него се описват промени в стъпалото, свързани с диабетна невропатия, нарушено кръвообращение, деформации и повишен риск от образуване на трудно зарастващи рани и инфекции. Важно е състоянието да бъде разпознато навреме, защото понякога проблемът започва от нещо толкова обикновено като пришка от обувка.

Една от основните причини диабетното стъпало да бъде опасно е намалената чувствителност. Продължително високите стойности на кръвната захар могат да увредят периферните нерви. Човек постепенно може да започне да усеща по-слабо болка, допир, температура или натиск в краката. Понякога има изтръпване, мравучкане или парене, а в други случаи загубата на чувствителност настъпва сравнително незабелязано.

Това създава необичайна ситуация – човек може да има рана и да не го боли. Малко камъче в обувката, мазол, пришка или неправилно изрязан нокът могат да причинят увреждане, което продължава да бъде натоварвано при всяка следваща крачка. При нормална чувствителност болката би ни накарала да спрем и да проверим какво се случва. При диабетна невропатия този естествен предупредителен механизъм може да липсва.

Другият голям проблем е кръвообращението. Диабетът е свързан с повишен риск от заболявания на кръвоносните съдове. Когато до тъканите на стъпалото не достига достатъчно кръв, зарастването на раните може да бъде затруднено. Съчетанието между намалена чувствителност и нарушено кръвообращение е особено неблагоприятно – човек не усеща навреме травмата, а след появата ѝ организмът може да има затруднения с възстановяването.

Затова ежедневният оглед на краката е толкова важен. Трябва да се обръща внимание на стъпалата, петите, пръстите и пространството между тях. Малки рани, мехури, зачервяване, мазоли, цепнатини и промени по ноктите не бива да бъдат пренебрегвани. Ако човек трудно вижда долната страна на стъпалото, може да използва огледало или да помоли близък за помощ.

Обувките също имат голямо значение. Те не трябва да притискат или протриват крака. Преди обуване е добре вътрешността им да се проверява за малки предмети, нагъната стелка или други неравности. Човек с намалена чувствителност може да ходи продължително време с чуждо тяло в обувката, без да го забележи.

Температурата е друг потенциален риск. Ако чувствителността е намалена, човек може да не усети колко гореща е водата или отоплителният уред. Така могат да възникнат изгаряния. По тази причина не е добра идея краката да се затоплят директно с грейки или други силни източници на топлина.

Грижата за кожата и ноктите също трябва да бъде внимателна. Кожата не бива да се оставя прекалено суха и напукана, но между пръстите не трябва да се задържа излишна влага. Мазолите не трябва да се изрязват самостоятелно с остри инструменти. Дори малко порязване може да се превърне в проблем, особено при нарушена чувствителност и кръвообращение.

При възрастни и трудно подвижни хора грижата за кожата има още по-голямо значение. Ако човек прекарва дълго време в леглото и използва памперси за възрастни, трябва да се следи не само състоянието на стъпалата, но и кожата в зоните, изложени на влага и продължителен натиск. Диабетните рани и декубиталните рани имат различен механизъм на възникване, но и при двете ранното откриване на кожното увреждане е важно.

Ако вече има рана на стъпалото, не е разумно тя просто да бъде обработена с произволен дезинфектант и да се чака да премине. Необходимо е да се оцени колко е дълбока, има ли инфекция, какво е кръвообращението и дали върху мястото продължава да има силен натиск при ходене. Понякога разтоварването на определена зона е съществена част от лечението.

Особено внимание изискват признаците на инфекция. Зачервяване, подуване, затопляне, секрет, неприятна миризма или промяна във вида на раната трябва да бъдат оценени от медицински специалист. Температурата, втрисането и общото влошаване могат да показват по-сериозен проблем. При диабетна невропатия липсата на болка не е доказателство, че инфекцията е лека.

Почерняване или посиняване на пръст или друга част от стъпалото, бързо разпространяваща се инфекция и значително влошаване на състоянието са предупредителни признаци, при които е необходима спешна медицинска оценка.

Не всеки човек с диабет непременно ще развие диабетно стъпало. Рискът обаче трябва да бъде познат, особено при дългогодишен диабет, намалена чувствителност, проблеми с кръвообращението или вече прекарана рана на стъпалото. Добрият контрол на кръвната захар, подходящите обувки, редовният оглед на краката и навременната медицинска реакция при промяна могат значително да подпомогнат профилактиката.

Най-важното при диабетното стъпало е да не чакаме появата на силна болка. Именно защото чувствителността може да бъде нарушена, сериозният проблем понякога изглежда незначителен в началото. Няколко минути за ежедневен оглед на стъпалата могат да помогнат малката промяна да бъде забелязана, преди да се превърне в много по-трудна за лечение рана.